СВОБОДА ДА ИЗБИРАМЕ ЛИДЕРИТЕ СИ

Животът в съвременна Европа е демократичен. Ние избираме своите лидери, гоним ги, когато решим, че вече не се справят, и имаме свободата да симпатизираме на или да се причисляваме към която и да е политическа партия по наш собствен избор.

Лесно е да приемем демокрацията за даденост; но едва трийсет години по-рано хората са били готови да рискуват живота си, за да получат правото да гласуват за когото желаят. Преди революциите през 1989 и последвалия срив на съветския режим, гражданите на Съветския съюз са живели под строго комунистическо управление.

Политическата система в миналото бе приела някаква привидност на демокрация, но действителността е била съвсем различна.

На теория, всеки град и регион е имал своя „избран“ съвет. Гласоподавателите са били организирани в три групи: военни, чиновници и живущи в дадено населено място. Тези три групи избирали своя съвет, който от своя страна избирал политиците нагоре по веригата.

Звучи демократично, нали? Не съвсем…

Има един единствен проблем. Докато всеки е могъл да гласува, никой не е могъл да се кандидатира без да е член на Комунистическата партия. Тоест, можело е да гласувате за когото пожелаете, стига кандидатите да са членове на Комунистическата партия. Не е съществувала алтернатива.

Ако се възпротивите или откажете да гласувате, или пък обезобразите бюлетината си, тогава по подразбиране се приема, че сте дали гласа си в полза на Комунистическата партия.

В наши дни сме свободни да гласуваме за партията или кандидата, които искаме да подкрепим по време на избори, и по правило знаем, че кандидатите са преминали през внимателно отсяване, съобразено с това да ли са подходящи за позицията. Но невинаги е било така.

В Съветския съюз, начинът по който лидерът е бил избиран е много по-сложен – и често обгърнат в мистерия и резултат от борби за власт по най-високите нива на управата. Това е начинът, по който Никита Хрушчов се внедрява като Главен секретар на Съветския съюз през петдесетте след смъртта на Сталин.

Като надхитрява враговете си и организира понижаването им, Хрушчов успява да убеди достатъчно членове на Политбюро – най-главният управленски съвет – че той е най-подходящият човек, който да управлява страната – и гражданите на Съветския съюз не са имали власт (или глас), с която да променят задкулисното решение.

Веднъж внедрени, тези недемократични лидери упражняват страховита власт. Според статистиките, комунистическите лидери на Съветския съюз са отговорни за смъртта на около 15 милиона души; много от техните опоненти са безмилостно екзекутирани, изпратени в затвор или Гулаг.

Тоест, можело е да гласувате за когото пожелаете, стига кандидатите да са членове на Комунистическата партия. Не е съществувала алтернатива.

Един от най-омразните комунистически лидери е Николае Чаушеску, създал невероятен култ към личността си като Главен секретар на комунистическа Румъния от 1965 г. до смъртта си през 1989 г. Книжарниците са били задължени да помещават 28-те тома с негови речи; художници и поети са били задължени да създават творби в негова чест; а всеки намек за критика е водел до насилие, арест или дори смърт. Чаушеску – често сравняван с известния си съотечественик граф Дракула – се е превърнал личност мразена от хората, разгневени заради показността на луксозния му начин на живот, докато подчиненото му множество гладува.

Бруталният и неизбран лидер е на власт близо 25 години преди хората да успеят да се надигнат срещу управлението му през 1989. След кървав преврат, в който умират мнозина, Чаушеску и жена му са екзекутирани на Коледа чрез разстрел.

Истински хора: Вацлав Хавел

Вацлав Хавел е Чешки драматург и политически активист, който набира популярност през шестдесетте години в Чехословакия, когато от дисидент става президент. Дейността му по време на Пражката пролет през 1968 – шест политически реформи и протести, които в крайна сметка са потушени, когато съветските военни навлизат в страната – го поставя на фокус за тайната полиция.

Той е вкарван в затвора многократно заради политическите си убеждения и по тази причина той става герой в очите на хората. Играе ключова роля в „Нежната революция“, която е от огромно значение за мирните демократически преврати през 1989 г.

През 1990 г. настъпва моментът на първите свободни избори в Чехословакия и Хавел става президент.


Pin It on Pinterest