ИСТОРИЯТА НА СВОБОДАТА

След 74 години авторитарно комунистическо управление, по време на което обикновените свободи са отречени и дисидентите биват смазвани, Съветският съюз се разпада по време на една забележителна година – 1989.

В хода на десетилетията хората от СССР се разочароват от държавата, която не просто унищожава свободите им, но и не успява да осигури достатъчно храна. Куражът за бунт се трупа постепенно, задвижвайки верига от събития, които променят света завинаги.

Появата на пукнатини в леда

Когато Михаил Горбачов е назначен за Главен Секретар на Комунистическата партия на Съветския Съюз, икономиката на държавата се разпада поради катастрофалната война в Афганистан и прекомерните разходи за защита. За да се избегне икономическия срив, той промотира идеята за перестройка – реструктуриране, предимно на Съветския икономически модел, но и политическо реструктуриране – както и гласност.

Като част от тези реформи, той изоставя политиката на Съветския съюз за запазването на комунистическо управление в страните от Източния блок, при необходимост. Хората усещат промяната във въздуха.

Хората се мобилизират

Когато усещат омекването на отношението от върха, хората започват да се организират. Мобилизират се, осъзнавайки, че могат да постигнат повече, когато са заедно.

В Полша, работниците стачкуват през май 1988 във връзка с огромния скок на цените, наложен от правителството, което довежда до недостатък в магазините и разбужда гнева на тълпите. Раздора принуждава правителството да встъпи в преговори с огромния търговски съюз, Солидарност – представляващ една трета от населението на Полша – който преди се опитват да смажат.

Когато през декември Горбачов обявява на Обединените Нации, че съветските войници ще се оттеглят от Източна Европа, това дава сигнал на хората в тези държави, че призивите им към демокрация не биха били посрещнати от съветските сили.

Къщата от карти започва да се разпада

Събитията в Полша дават тласък на промяната, която настъпва и в Унгария, след като Карой Грос става главен секретар на Комунистическата партия там, през май 1988. Той стартира „демократичния пакет“, който разкрива сал от нови свободи, които съпровождат края на комунистическото управление, през февруари 1989.

Профсъюзът Солидарност е легализиран в Полша, което проправя пътя към победата, по време на изборите там. Балтийските държави, Латвия, Литва и Естония се обявяват за независими през май, докато Горбачов обявява, през юли, че всяка държава от Източния блок ще трябва да създаде собствения си път към социализма.

Революцията е във въздуха

Правителството, оглавено от профсъюза Солидарност, встъпва на власт в Полша през септември 1989. Усещайки, че промяната е възможна, хората в Източна Германия започват да протестират за правото си да избират правителството си. Президент Хонекер първоначално не помръдва от позицията си, но когато молбата му за военна намеса, с която да потушат въстанията, е отхвърлена от Горбачов, той не успява да възпре нарастващата вълна от протести.

Два месеца по-късно, Берлинската стена – потентен символ на Желязната завеса и съветското потисничество – пада, което приключва 30-годишното разделение на Германия. Най-сетне източните германци могат да пътуват свободно и да се съберат със семействата си.

В края на годината, Нежната революция в Чехословакия довежда до избора на Вацлав Хавел за президент, докато румънския комунистически президент, Чаушеску, е смъкнат и екзекутиран в кървав преврат.

Студената война приключва

Било е трудно да се повярва, че три години след като поляците обявяват стачка, Варшавския пакт е отменен и – на 26 декември 1991 – Съветския съюз вече е история.

Това е най-големият политически катаклизъм, който Европа вида, от Втората Световна Война насам и въпреки че много празнуват падането на комунизма, предстоят трудни години напред. Всички трябва да свикнат с новите политически системи, пазарни икономики, инфлация и цялостно преструктуриране на трудовия пазар. Процепа между богати и бедни нараства и някой искат да се върнат към познатите удобства на миналото.

Но сега, 30 години по-късно, милиони европейци се радват на свободите, за които родителите и прародителите им само са мечтали по време на комунистическото управление. Свободни сме да гласуваме, протестираме, да обичаме и да се молим. Можем да мислим, да говорим и да действаме без да се страхуваме. Затова е важно да помним свободите, които са отвоювали и да се уверим, че ги предпазваме, за да можем ние и другите да им се радват в предстоящите години.

Pin It on Pinterest